В последната година темата за зелени практики и устойчив туризъм бяха изместени от Ковид 19 в световен мащаб. Но като че ли локдаунът, който все още не ни пуска, ни накара все повече да се замислим над здравето ни, над правилния начин на хранене и над поведението ни като туристи, в търсене на по-здравословен начин за отмора.
Като най-силно засегнат от пандемията, туризмът ще претърпи най-сериозни промени в следствие на промяна на поведението на туристите, а очакванията са алтернативният туризъм, част от който е и виненият, да придобият по-голяма популярност. Макар да се отчита сериозен напредък в развитието му в последните години, все още не можем да кажем, че този ръст е устойчив и че услугите масово са на задоволително ниво. Време е да обърнем внимание на по-устойчивото развитие на винения туризъм!
Какво всъщност е устойчив винен туризъм?
Терминът устойчив винен туризъм е използван за първи път от лозарската общност през 2000 г. (Poitras 2006). За да бъде успешен, устойчивият винен туризъм зависи от изпълнението на три цели: устойчивост на общността, икономическа устойчивост и устойчивост на околната среда.
Експертът по туризъм за устойчиво развитие на общността Лиза Пойтрас посочва, че „сътрудничеството и постигането на консенсус между заинтересованите страни на общностно ниво генерират социален капитал“ (Poitras 2006, 428). Този социален капитал е изключително важен и предизвикателен предвид поведението на българския гражданин, но това не трябва да ни отказва в търсенето на обществен консенсус. Въвличането на местното население в концепцията за развитие на винен туризъм в региона и възможността гласно да се обсъждат конфликтите, ще благоразположи жителите към по-лесно възприемане на настъпващите промени. Представянето на позитивите за района, приканването на всички да се включат в регионални събития, повишаването на работната ръка, възможностите за създаване на малък бизнес от жителите, което ще повиши тяхното благосъстояние, е в основата на устойчивостта на общността.
Икономическата устойчивост се описва с дългосрочната жизнеспособност на лозарските и винарските предприятия в региона, както и туристически обекти извън този бранш – ресторанти, хотели, културно-исторически обекти и всякакви места за отдих и развлечения. Партньорството между тях създава икономическа устойчивост.
Устойчивостта на околната среда включва опазване и подобряване на естествените физически системи на регионите. Темата за биологично и биодинамично земеделие е изключително деликатна и дълга, и няма да се спираме на нея. За съжаление лозарските стопанства в страната, които практикуват био и биодинамично земеделие, не са много, но ако всички останали положат усилия по предлагане на туризъм щадящ околната среда, можем да се придвижим крачка напред и в това определение за устойчивост. Районът трябва да запази своята чистота, красота и чар, за да бъде прекрасна дестинация за винен туризъм.
Ето и няколко идеи как да постигнем това:
Партньорство на бизнеса на регионално ниво
Обединението на усилията на всички изби в региона за популяризирането му като туристическа дестинация ще бъде по-успешно от всеки индивидуален опит. Организиране на общ транспорт между избите, било то и приканване към използване на обществен такъв, ще намали замърсяването в регион и ще задържи туристите по-дълго време там. Добър пример за това са Zaara estate и Винения тур за двама „По пътя на Сакарското вино“, който организират.
Предлагането на местни вина и хранителни продукти в дегустационните зали и в ресторантите към хотелите от една страна скъсява дистанцията за доставка (по-малко замърсяване), от друга страна популяризира дестинацията, местната кулинария и вино. Колкото повече се подкрепя и развива един район, толкова повече местното население решава да инвестира и да предлага тадициони и уникални услуги.
Организиране на мероприятия за почистване на околната среда
Инициатива, която освен временния ефект от почистване на района, има и своя образователен ефект към местното население. Освен привличане на хора към региона, които ще нощуват, консумират местни храни и напитки и ще посетят забележителности, такова събитие се забелязва и то хора, за които екологичният аспект е водещ при консумация и при избора на места за отдих.
0 waste (нулев отпадък)
В стремежа си да предложат на пазара съвършената опаковка, която в голяма степен продава виното, избите избират тежки бутилки, натурален корк или негови алтернативи, винтови и стъклени капачки, луксозни кашони, чието рециклиране е спорно. Заместването на тежките бутилки с по-леки, изолзването на еко тапи и рециклируеми кашони ще става все по-актуално. Защото всички тези консумативи, които са задължителни, отиват на боклука след изпиването на виното. Но и всички те могат да бъдат консуматив за създаване на уникален продукт, който да носи спомен. Как да го постигнем?
- организиране на творческо-винени мероприятия в избите, за превръщане на вече използвани консумативи в изкуство.
- Работилничките със стъклените и корковите тапи могат да ангажират вниманието на децата, докато родителите дегустират в дегустационната зала. Начин да привлечем младите семейства, които обичат да пътуват с децата си.
- Инициативи “Върни празна бутилка в избата, вземи вино с отстъпка” или дегустация… Малко хора знаят, че използваните бутилки в избите се събират и предават за рециклиране. Ето още един повод да накарате туристите да посещават избата по-често. Това създава емоционална обвързаност с клиента.
Като оператори във винения туризъм, забелязваме, че в голяма част от винарските изби пластмасовите бутилки с вода присъстват на масата за дегустация и на голяма част от снимките, в които фокусът трябва да е върху красивия етикет на бутилката, върху бранда и стилните чаши. Освен това, водата останала в отворена и отпита бутилка се изхвърля, а водата е богатство, което трябва да ценим. Ако просто заместим пластмасвите бутилки с красиви кани с вода, ще намалим пластмасата, ще минимализираме количеството изхвърлена вода и ще направим масата по-красива!
По време на големи чествания като Трифон Зарезан и Отворени врати масово в избите се използват прибори за еднократна употреба в огромни количества. Да, на места се събират за рециклиране, но не всички от тях могат да бъдат рециклирани, особено ако са силно омазнени.Това генерира боклук, който замърсява планетата. Кому е нужен?
Автор: Красимира Кодукова, основател на winetourmaker.com
